Kaufland и Lidl са част от една и съща корпоративна група

Конкуренция ли? Когато парите от левия джоб влизат в десния! Така Лилия Недева озаглави последния си коментар в социалната мрежа Фейсбук. Поводът – „Кауфланд“ България предупреди, че може да преразгледа изцяло бъдещите си инвестиции в страната, включително планираните 200 милиона евро през следващите три години. Острата реакция на търговската верига дойде минути след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви санкции на обща стойност 75,65 млн. евро за три нарушения, свързани с нелоялни търговски практики спрямо доставчици.

Ето какво смята Недева, която е директор на общинската дирекция „Здравеопазване“ в Пловдив. Недева притежава две магистърски степени – по „Международна търговия“ и по „Счетоводство и анализ“, както и бакалавърска степен по „Международни икономически отношения“:

Нека започнем с един важен факт: Kaufland и Lidl са част от една и съща корпоративна група – германската Schwarz Gruppe. Това не са два независими икономически играча, а две търговски вериги в рамките на една и съща корпоративна структура.

И тук възниква съвсем логичният въпрос: доколко можем да говорим за реална конкуренция между тях? Разбира се, Lidl и Kaufland имат различни търговски формати, асортимент и ценова политика. Но и двете марки са част от един и същ корпоративен бизнес, с общ собственик на групово ниво.

Затова евентуалното оттегляне на едната верига от българския пазар не означава автоматично, че ще се отвори съществено пространство за независима конкуренция. Другата остава част от същата група, със сериозни пазарни позиции и изградена инфраструктура.

Дали парите ни ще влязат в левия или в десния джоб на Schwarz Gruppe – за корпоративната група резултатът остава в рамките на същия бизнес.

Въпросът не е дали Lidl или Kaufland ще продължат да работят в България. Въпросът е дали имаме достатъчно реална конкуренция, която да защитава интереса на потребителите.

Защото конкуренцията не е просто наличието на различни търговски марки. Тя предполага независими икономически интереси, реално съревнование и избор, който носи полза на потребителя.

А когато все по-голяма част от пазара се концентрира в ръцете на малко на брой големи икономически групи, трябва да се запитаме: къде остава интересът на българския потребител?