The Night of Musicals влезе …

Нощта на мюзикълите разтърси Пловдив. Феноменалните артисти от The Night of Musicals взривиха залата в Дома на културата, на 16 април. Ослепителни костюми, танци и незабравими мелодии – топлата априлска вечер беше различна за пловдивчани.

Това беше спектакъл, който съчетава най-доброто от мюзикълите в един вълнуващ коктейл от емоции и изкуство, се чуваше в кулоарите на „Борис Христов“, където запалени меломани изчакваха да заемат отново местата си в залата след антракта. 

Вътре в залата обаче магията на мюзикъла ги завладя на макс с най-популярните арии от „Фантомът от операта“, „Котки“, „Цар Лъв“, Mamma Mia и „Брилянтин“. Пловдивчани се насладиха на най-големите хитове от световната сцена и преживяха бурните моменти от легендарни продукции, като, „Танцът на вампирите“, „Злосторница“, „Уестайдска история“, „Елизабет“, песни от „Мулен Руж“, „Най-великият шоумен“, Sister Act, „Замръзналото кралство“, поп класики на Queen, Лейди Гага, ABBA. 

Градът на тепетата е поредната спирка от незабравимото турне  The Night of Musicals, което показва най-доброто от световните мюзикъли. Грандиозният спектакъл започна през април и завладява сцените на 13 града в цяла България.  

Каква е всъщност историята на „Нощта“: Преди повече от 25 години продуцентите на шоуто започват да създават концепцията за представяне на много мюзикъли в една вечер. В началото то е по-малка продукция, но постепенно тя се разраства. И успехът не закъснява. Никой не очаква нещата да се случат по този начин и да се получи нещо толкова голямо. „Посещаваме все по-големи и по-големи театри, и концепцията се разширява. В момента имаме шест певци, осем танцьори и много хубав светлинен дизайн, както и прекрасни костюми. Така че всичко изглежда много мащабно. Всяка година се появява нещо ново. Интересуваме се от най-новото на пазара, от най-актуалното, което след това го представяме в шоуто“, разказват от екипа. 

Днес The Night of Musicals е една от най-успешните  музикални гали в света, която повече от 20 години покорява публиката с брилянтни изпълнения и впечатляващи спектакли. Грандиозното шоу със звездни солисти на музикалната сцена е 

развълнувало над два милиона зрители, 

превръщайки се в истински феномен. Всъщност, всяка вечер е различна. И във всяка държава е различно. На някои места хората харесват повече класически мюзикъли, други предпочитат поп или рок, трети пък харесват повече мюзикълите на „Дисни“, споделят артистите. И допълват: „Ние сме пъстър, голям международен ансамбъл, съставен изцяло от много професионални изпълнители“.

 Сред тях са артисти от Италия – Янина Мария Вилхалм и Джузепе Дулчета, Гърция – Сократес Скордилис, Аржентина – Федерико Гуез, Белгия – Рани де Декън. На сцената излизат певци и танцьори от САЩ, Австралия, Холандия и немскоговорящите страни, които сякаш омагьосат напълно публиката с изпълненията си.

Един от тези брилянтни музиканти обаче застана пред медия „Марица“, за да сподели още нюанси около това изключително шоу. 

Федерико Гес e международен артист, роден в Аржентина, той е поп тенор певец и актьор, учил в Академията „Себастиан Мелино“. Работил е в различни телевизионни и развлекателни продукции, включително телевизионното предаване „Събуди се без грим“ в Мексико (2013), развлекателното шоу „Капитал Масарик“ през 2017 г. и „Лио Миконос“ през 2023 г.

– Федерико, впечатли всички в залата с ексцентричния си костюм от сцената на The Night of Musicals. Кой измисли костюма, обувките, аксесоарите за ролята ти? Удобно ли ти е да се разхождаш в този вид на сцената?

–  Костюмът беше създаден в сътрудничество с продукционния екип, като аз добавих и свой личен почерк. Смятам, че такъв костюм не е просто нещо, което обличаш — той променя начина, по който се движиш и съществуваш на сцената. Разбира се, понякога е предизвикателство, но именно това е част от удоволствието. Ако се чувстваш прекалено „комфортно“, вероятно не се предизвикваш достатъчно. На сцената ми харесва това усещане за ръб, за риск.

–  Роден си в Аржентина – разкажи ни малко повече за страната и дома си – какъв е типичния аржентинец и ти такъв ли си?

–  Аржентина е страна на силни контрасти — много страстна, много експресивна, понякога хаотична, но винаги дълбоко жива. Има естествена интензивност в начина, по който хората общуват, говорят и чувстват.

Роден съм и израснал в Буенос Айрес — изключително културен град с много богата и активна театрална сцена. Тази среда определено ме е оформила — да бъдеш заобиколен от изкуство, сцена и постоянна творческа енергия от ранна възраст оставя отпечатък.

В същото време през последните десет години съм живял в различни държави, което значително разшири мирогледа ми. Това ме направи по-адаптивен, по-наблюдателен и по-осъзнат за това как културата влияе върху начина, по който се изразяваме.

Така че бих казал, че нося аржентинската страст в себе си, но вече съчетана с по-интернационално мислене.

–  Заиграваш се с публиката, флиртуваш от сцената – това твоя идея ли е или част от сценария на шоуто?

–  Разбира се, има структура в спектакъла — определени моменти са част от сценария — но взаимодействието с публиката е много спонтанно и се случва в самия момент.

Особено в тази роля, която включва елементи на драг, една от целите ми е да извадя публиката от пасивното, почти автоматично състояние и да я поканя да участва, да реагира, да се почувства въвлечена.

В същото време това създава пространство този тип изразяване да бъде преживяно, като нещо истинско – нещо, което заслужава да съществува на сцената със същата легитимност и видимост като всяко друго.

Вярвам, че театърът става наистина значим, когато не само забавлява, но и променя възприятието, дори и съвсем леко. А понякога това означава да се представят неща, с които не всички са свикнали — и да им се позволи да съществуват без извинение.

Идвайки от Аржентина, където според моя опит има по-голяма откритост и приемане към LGBTQ+ общността, естествено нося тази перспектива със себе си.

Така че елементът на „флирта“ всъщност не е буквално съблазняване — той е по-скоро начин да се разчупи структурата, да се създаде връзка и да се „обезоръжи“ публиката, за да преживее нещо по различен начин. Не се интересувам да повтарям една и съща енергия във всяка роля. Ако средата е бурлеска или кабаре и играя драг персонаж, тогава подобно взаимодействие е напълно логично. За мен винаги става дума за това да служа на персонажа по най-добрия възможен начин.

–   А обичаш ли да флиртуваш в ежедневието си – как привличаш вниманието на жените?

–   Мисля, че флиртът, в по-широк смисъл, е свързан повече с присъствие, любопитство и игривост, отколкото с конкретна цел.

Забелязвам също, че въпросът предполага, че се опитвам да привличам жени — докато аз всъщност съм гей и не възприемам флирта по толкова ограничен или чисто сексуален начин. Мога да флиртувам и с жени, но по-скоро в игрив, човешки смисъл — не непременно с намерение за сексуално привличане.

За мен това е въпрос на връзка, енергия и автентичност. Когато те са налице, хората го усещат — независимо от етикети или очаквания.

–  Как попадна в спектакъла The Night of Musicals?

–  Всичко започна с процес на кастинг. Подготвих материал, който усещах като много близък до мен като артист, и за щастие той резонира с творческия екип.

Това, което ме привлече в тази продукция, беше нейният диапазон — възможността да изследвам много различни персонажи и енергии в рамките на едно представление. Тази гъвкавост е нещо, което наистина ценя, защото ме държи в настоящия момент и ме кара постоянно да се развивам на сцената.

Също така е привилегия да изпълнявам добре познати произведения от толкова емблематични мюзикъли. Възможността да ги интерпретираш по свой начин, вечер след вечер, е едновременно предизвикателство и дар.

–   Вълнува ли те любовта – срещна ли голямата любов на живота си?    

–  Любовта определено ме вълнува — мисля, че това е едно от най-силните преживявания, които можем да имаме. Що се отнася до „голямата любов на живота ми“, не бих казал, че съм стигнал до нещо окончателно или завършено. Разбирането ми за любовта се е променяло много с времето.

Мисля, че дълго време сме научени да я търсим в друг човек, а в един момент осъзнаваш, че тя има много общо и с това кой си ти самият и какво си способен да даваш и да получаваш. Така че бих казал, че все още я откривам — но вече по един по-осъзнат начин.