На Международните фотографски срещи (МФС) 2026, които се откриха тази вечер в Балабановата къща в стария Пловдив, участваха петима известни международни творци. Темата на фестивала, озаглавена „Памет и идентичност“, акцентира на фотографията като пространство, в което личната история и колективната памет се преплитат, а индивидуалният опит се свързва със социални, културни и исторически процеси. „Тази година фондация „Ново фотографско средище“ организира за първи път Международни фотографски срещи. За нас беше предизвикателство и отговорност да продължим традицията на този дългогодишен фестивал, който доц. д-р Никола Лаутлиев ръководеше като куратор и артистичен директор. Неговата помощ остава безценна и днес“, сподели в приветствието си доц. д-р Мариана Дафова, начело на кураторския екип. Тя отбеляза, че темата „Памет и идентичност“ е много близка до фотографията, тъй като всеки от нас си задава въпроси като: Откъде произхождам? Какъв е моят произход? Какво е миналото ми? Какво ни чеше бъдещето? „Същинският въпрос тук не е да даваме отговори, а да задаваме въпроси. Какво помним, какво забравяме и дали това, което оставяме след нас, ще изразява истината за нас, когато бъде видяно в бъдеще“ , добави Дафова. Тя благодаря на Община Пловдив за финансовата подкрепа, както и на всички институции, допринесли за успешното реализиране на събитието. „Искам да изкажа благодарност на нашия главен дизайнер на изложбите Мина Камбурова и на моя екип, студенти и пиар специалисти“, подчерта тя. Според организаторите, паметта представлява динамично поле, а не статичен архив, в който спомените се реконструират от настоящето. Фотографският образ запазва фрагменти, свързва различни исторически пластове и подчертава теми като миграция, политически трансформации, исторически травми и различия между поколенията. „Фестивалът поставя въпроса как се създава представата за самите нас чрез онова, което помним, и чрез онова, което постепенно изчезва“, допълват те. Творците на тазгодишното издание показват своите работи в различни значими културни места в града – Балабановата къща, Къща Хиндлиян, Къща Мексиканско изкуство, Драматичен театър и Народна библиотека „Иван Вазов“. Бедрос Азинян е български фотограф и визуален артист, чиято работа изследва хората, ежедневието и културните ландшафти, в които се оформят личната и колективната памет. Неговият проект „Корени от камък” – Армения (Пространство: Къща Хиндлиян, Старинен Пловдив) е личен разказ за родина, в която авторът не е роден, но носи нейното наследство и съдба. След своето първо пътуване до Армения на 60-годишна възраст, той се връща още два пъти, откривайки древна земя, белязана от предизвикателства и устойчивост. Характерните за арменската култура елементи – Арарат, хачкар, дудук, лаваш, език и писменост – се преобразуват в символи на памет, вяра и непокорство на арменския народ. Проектът търси корените на идентичността, вплетени в сърцето на времето. Георги Вачев е документално ориентиран фотограф от България, който изследва хората, местата и динамиката на съвременния живот. „Артистът няма възраст” (Пространство: Драматичен Театър Пловдив) е фотографска серия, посветена на творческия дух, който надхвърля времето. Портретите изследват посвещението на артистичната практика като начин на съществуване, а не само като професия. Вачев работи интуитивно, извън строгите правила на фотографията, търсейки автентичността на срещата, човешкото присъствие и онова, което остава извън годините. Игор Шилер (Сърбия/Нидерландия) е роден в Сърбия, но живее и работи в Амстердам. Неговите изследвания обхващат теми като културна идентичност, памет и влиянието на детството върху светогледа. Той представя „Познатите герои” и „Кърваво евро” (Пространство: Сводеста зала, Балабанова къща, Старинен Пловдив). „Познатите герои“ е фотографска серия, създадена в Сърбия, която отразява собственото му детство, семейния архив и местата, оформили неговата идентичност. Границите между памет и факт, минало и настояще, се размиват, превръщайки детството в личен митос и пространство на принадлежност. „Кървавото евро“ е краткометражен филм, основа на семейни архиви от 90-те години. Чрез фикционален нарратив, авторът разглежда темите за изолацията, миграцията и желанията за свобода, противопоставяйки детската невинност на социално-политическите реалности на възрастния свят. Мариам Фирузи е ирански визуален артист и режисьор, чиято работа изследва връзката между пола, идентичността, паметта и социално-политическите реалности. Нейната изложба (Пространство: Дълбока зала, Балабанова къща, Старинен Пловдив) обединява три фотографски проекта, свързани с концепции за памет, принадлежност, изгнание и урбанистичния опит. „Винаги има дистанция“ изследва живота на артиста между родината и емиграцията, свободата и чувството за загуба. „Четене сред улиците на Техеран“ трансформира четенето в публичен жест, диалог с градската среда, където личното присъствие контрастира с хаоса и отчуждението. Третият проект – „Техеран 2026“, е специално заснет за МФС 2026 и предоставя съвременна перспектива на града през очите на авторката. Трите серии представят различни перспективи по отношение на личната и колективната памет, идентичността и пространството. Фотографията тук играе ролята на средство за осмисляне на дистанцията – географска, културна и емоционална – между индивид, родина и настоящето. Франциска Легат е унгарски фотограф, който живее в Будапеща и изследва социални теми, абсурд, хумор и променящата се граница между фикция и документалност. Тя участва с изложбата „Меланхолия на свободата” (Пространство: Къща Мексиканско изкуство, Старинен Пловдив), която разглежда историите на унгарци от различни поколения, които са напуснали своето отечество и избрали Берлин за нов дом. Проектът изследва емиграцията като освободителен, а същевременно меланхоличен опит, генериран от стремежа към повече възможности и свобода. Берлин става символична сцена на конфликтите между Изтока и Запада, миналото и настоящето, принадлежност и усещане за загуба. Фестивалната програма включва кураторски турове на изложбите, както и презентации, беседи и представяне на книги в Народна библиотека „Иван Вазов“. Всички изложби в програмата ще бъдат достъпни за посетителите до 31 октомври. Събитието се провежда с финансовата помощ на Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“, и е част от Културния календар на града за 2026 г. Доц. д-р Мариана Дафова е фотограф, преподавател, изследовател и куратор. От 2009 г. преподава в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, където води курсове по фотография и графичен дизайн. Автор е на книгата „Време и трансформация във фотографията“ и участва в многобройни изложби, публикации и кураторски инициативи, насочени към съвременните процеси във фотографското изкуство. Тя е ръководител на кураторския екип на Международните фотографски срещи 2026. Международните фотографски срещи са един от най-утвърдените форуми за фотографско изкуство с дългогодишна традиция в България. Основавани от доц. д-р Никола Лаутлиев – уважаван преподавател, изследовател и авторитет в българската фотографска критика – фестивалът десетилетия наред изгражда моста между българските фотографи и международната сцена, предоставяйки пространство за професионален диалог, обмен на опит и представяне на иновативни визуални идеи. Навигация Черното топче открива Синелибри в Пловдив на 23 октомври Международните фотографски срещи 2026 отварят врати в Пловдив под надслова „Памет и идентичност“