Пловдивски инженер промени световния бизнес

Пловдивският инженер Димитър Христакиев и екипът му доказват, че дори и под тепетата могат да се раждат идеи, които променят глобални индустрии. Христакиев се нареди сред героите на престижното списание “Форбс”.

Всичко започва заради дефицит на пазара. През 2018 г. той се връща в родния Пловдив, след като завършва магистратура по Мехатроника и роботика в Германия с идеята да се занимава с автоматизация и развойна дейност. Но се удря в стена – такива компании у нас просто няма. Затова решава да започне свой собствен бизнес, основавайки DHR Engineering, която днес създава производствени системи, обслужващи някои от най-големите компании в САЩ като SpaceX, Tesla и Blue Origin.

Основният двигател зад успеха на компанията се оказва любопитството на Христакиев, пише “Форбс”. “Винаги съм искал да правя неща, които са

на върха на техническия прогрес

и да създавам решения, които до момента не съществуват”, категоричен е той. Затова и предпочита да работи с американски компании – българският бизнес обикновено търси иновации за вече съществуващи технологии, така че да намали разходите си. “В САЩ е обратното – те идват при теб и ти казват “Имаме пари да си купим абсолютно всичко на пазара, но за съжаление това, което ще ни свърши работа, не съществува. Можеш ли да го създадеш?”. Аз се чувствам много по-комфортно да работя в такава среда – празно поле, където имам възможност да измисля решение за конкретен проблем, без парите да имат значение”, категоричен е Христакиев пред списанието.

DHR Engineering се занимава с индустриална автоматизация и роботика. Компанията предлага инженерни услуги за автоматизация на производството, разработва и интегрира роботи и роботизирано оборудване, особено в металообработващия и миньорския сектор. В Европа компанията продава готови изделия, докато в САЩ компанията продава ноу-хау, пише “Форбс”.

Първият сериозен клиент идва половин година след основаването на компанията – швейцарски стартъп, който иска да създаде автоматизирана ферма за плодове и зеленчуци. Постепенно пловдивската компания се затвърждава и решенията ѝ за автоматизация намират приложение в големи бизнеси в САЩ и Европа. “В един момент вече можех да покривам наема си и да се издържам от бизнеса си. Постепенно тези пари станаха повече и когато достигнах 4000 лева, наех първия си служител. На 6000 лева наехме още един човек. В момента сме около 20 души”, казва Христакиев пред “Форбс”.

Всичко се променя, когато компанията купува първия си 3D принтер с една основна цел – прототипиране. “Искахме да направим 3D модели, върху които да тестваме хипотезите си. Постепенно вкарахме тези части в работата си с големи клиенти и започнахме да продаваме все повече 3D принтирани части, защото видяхме, че те вършат работа и ги интегрирахме в нашите проекти”, споделя Христакиев.

Напълно естествено се ражда идеята за създаване на иновация без аналог. Към онзи момент компанията вече има богат опит с автоматизацията на системи и Христакиев решава да създаде първото напълно автоматизирано производство базирано на 3D принтери в света. Това, оказва се, не е съвсем лесна задача. Предизвикателствата валят от различни страни, а един от най-големите проблеми се оказва намирането на надеждна машина, която екипът на компанията да автоматизира. Така попадат на базираната в Китай Bambu Lab, известна с разработката на 3D принтери и технологии за 3D печат. “Техните принтери бяха много надеждни. Предизвикателно тогава беше да измислим как да координираме движението на машината с движението на нашия робот – всичко трябва да се случи в конкретен момент, да има обмен на данни на централно ниво. Софтуерът трябва да оркестрира целия този процес много точно. Първият прототип го имахме за четири месеца, но ни отне една година да изчистим всички малки грешки, за да работи това нещо надеждно”, спомня си Христакиев пред “Форбс”.

Всяка грешка, която би могла да се получи при един такъв процес, струва скъпо. Буквално. Самият Христакиев си спомня за случай, в който заради проблемна жичка офисът на DHR Engineering едва не пламва, след като един от роботите обърква посоката си на движение и “решава”, че иска да се качи на горния етаж през тавана на помещението. “Затова автоматизацията трябва да е изключително надеждна. Все пак целта е да оставиш системата да работи, докато теб те няма. Трябва да предвидим всички неща, които потенциално биха могли да се объркат”, обяснява Христакиев.

Днес голямата цел на Христакиев е да направи в Пловдив най-голямата напълно автоматизирана ферма за 3D печат в света, която да включва трите най-популярни технологии (FDM, SLS, SLA). Затова и през пролетта компанията купува допълнителни 200 3D принтера в допълнение към съществуващите 60 в арсенала на DHR Engineering, които компанията да автоматизира. Това не е просто план за разрастване, а част от по-голяма визия за бъдещето на индустриалната автоматизация и иновациите в България и по света.