Петковден е, празнуват 22 000 българи

Днес Българската
православна църква отдава почит на Света Петка Търновска. Петковден е един от най-големите есенни празници, който в народните вярвания бележи края на топлото време и началото на зимния цикъл.

Света Петка е живяла през XI век и е родена в град Епиват, на брега на Мраморно море. Още от ранна възраст тя избира аскетичния начин на живот и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. Според преданията, малко преди смъртта ѝ, ангел Господен ѝ се явява и ѝ заповядва да се завърне в родния си град, където скоро след това предава духа си.

Мощите на светицата имат дълга и бурна история, която ги свързва неразривно с България. След като са открити чудодейно, те първоначално са пренесени в Цариград. През 1238 г. българският цар Иван Асен II ги пренася тържествено в столицата Търново, където те остават близо два века и се превръщат в символ на небесната закрила над българския народ. След падането на България под османска власт, мощите са преместени във Видин, след това в Белград и Цариград, а от 1641 г. до днес почиват в румънския град Яш.

В българския фолклор Света Петка се смята за покровителка на жените, родилките и домашния уют. Петковден традиционно се приема за край на активния земеделски сезон – прибира се реколтата, приключва есенната сеитба и се пускат стадата в кошарите.

От Петковден започва и периодът на зимните сгледи, годежи и сватби. Според народните вярвания, в дните около празника (наричани „Мръсни дни“) жените не бива да предат, да плетат и да шият, за да не навлекат болести в дома си. На празничната трапеза обикновено присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

Имен ден празнуват всички, носещи имената
Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Пеньо, Паруш
и техните производни. Това са около 22 000 българи.