Пловдив е областта с най-голямо търсене на работници, необходими са 26 000 души

Пазарът на труда в България показва признаци на забавяне. Работодателите планират да наемат по-малко служители, а търсенето на кадри е намаляло с над 8% за година. Най-сериозен е спадът в строителството, докато здравеопазването и образованието продължават да изпитват остър недостиг на специалисти. Пловдив се откроява като областта с най-голямо заявено търсене на работна ръка в страната.

Това показват данните от проучването на Агенцията по заетостта за потребностите на работодателите от работна сила през 2026 г.

Според изследване на Института за пазарна икономика незадоволеното търсене на работници е намаляло до 212 хиляди души, което представлява спад с над 8% спрямо предходната година.

Намалява и делът на работодателите, които възнамеряват да назначават нови служители – с 1,5 процентни пункта. В същото време делът на фирмите, планиращи съкращения, се увеличава с 0,5 процентни пункта.

Въпреки общото забавяне Пловдив остава областта с най-голямо заявено търсене на работна ръка в страната. Работодателите в региона посочват необходимост от приблизително 26 хиляди работници.

Следват Пазарджик и Бургас, където заявените потребности са за по около 17 хиляди души.

Регионалните различия обаче са значителни. В Софийска област, Кърджали и Разград търсенето на работници се е свило с над 70% за година, докато в столицата спадът надхвърля 54%.

На противоположния полюс са Ямбол, където заявеният недостиг на кадри се е увеличил повече от три пъти, и Перник, където е отчетено удвояване.

Според анализа най-сериозен недостиг на работна ръка продължава да има в регионите със силно развита преработваща промишленост и туристически сектор. При сравнението между областите обаче трябва да се отчитат и особеностите на извадката в проучването.

Най-сериозно свиване на търсенето е отчетено в строителството. Само за година заявените потребности от работници в сектора са намалели с над 10 хиляди души.

Тенденцията се свързва със забавянето на новото строителство и по-предпазливите инвестиционни намерения.

По-слабо търсене се наблюдава и в промишлеността, търговията, транспорта и туризма.

Интересна особеност е, че намаляването на плановете за наемане е концентрирано основно в малките и средните предприятия. Големите компании с над 250 служители, напротив, увеличават намеренията си за назначаване на нови работници.

Въпреки охлаждането на пазара на труда работодателите продължават да изпитват сериозни затруднения при намирането на служители за определени позиции.

Сред кадрите с професионална квалификация, за които общото заявено търсене достига 115 хиляди души, най-голяма е необходимостта от машинни оператори – 9800 души, строители – 6000 души, шивачи – 4500 души, готвачи – 4300 души; сервитьори – 4000 души.

Сериозен недостиг има и при професиите, изискващи правоспособност или висше образование. Работодателите търсят около 5900 шофьори, както и още 1300 водачи за международни превози. В здравеопазването са необходими приблизително 4700 медицински сестри и 2700 лекари. Образователната система също изпитва недостиг на кадри. Заявеното търсене е за 4200 учители, още 1300 педагогически специалисти и около 1000 преподаватели.

Тези данни показват, че здравеопазването и образованието остават сред секторите с най-устойчив недостиг на квалифицирани служители.

Проучването отчита и съществена промяна в причините, поради които компаниите не успяват да запълнят свободните си позиции.

Докато през предходната година почти половината работодатели са посочвали липсата на подходящо образование и квалификация като основна пречка, през 2026 г. значението на този фактор намалява с над 25 процентни пункта.

За сметка на това все по-често се посочват липсата на мотивация, недостатъчният брой кандидати и нежеланието на хората да заемат определени длъжности.

Трите проблема са определяни като водещи от приблизително една пета от работодателите.

Все повече фирми виждат решение в привличането на работници от други държави. Делът на работодателите, които планират да наемат чужденци, нараства от 10% през предходната година до над 16% през 2026 г.

Въпреки по-предпазливите планове за наемане пазарът на труда все още не показва признаци на масова загуба на работни места.

Безработицата остава на исторически ниски равнища, заетостта надхвърля стойностите от 2019 г., а възнагражденията продължават да се увеличават по-бързо от инфлацията.

Ако обаче тенденцията към намаляване на търсенето се запази, това може да доведе до по-бавен ръст на заетостта и до отслабване на натиска за повишаване на заплатите.

Подобен ефект би могъл да се усети особено силно в София, където високотехнологичният сектор през последните години беше сред основните двигатели на увеличението на възнагражденията.

По-бавното нарастване на доходите може да ограничи и потреблението на домакинствата, което в момента е един от основните фактори за икономическия растеж в България.

Основният извод от проучването е, че българският пазар на труда навлиза в период на по-предпазливо наемане, но недостигът на работници в редица ключови професии остава сериозен проблем за бизнеса.