Комисията по бюджет и финанси одобри законопроект, според който прагът ще достигне 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. Решението беше подкрепено с 13 гласа „за“, 6 „въздържал се“ и нито един „против“. Промените в Закона за данък върху добавената стойност са насочени към облекчаване на условията за бизнеса, но предвиждат и нови задължения за електронно отчитане на продажбите. От 2028 година се предлага въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местните доставки. Първоначалните намерения на правителството са били прагът за регистрация по ДДС да достигне 75 000 евро още през 2027 година. Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова обаче Европейската комисия е препоръчала увеличението да бъде разсрочено заради процедурата по прекомерен дефицит, в която се намира България. Именно тази препоръка е наложила промяна в първоначалните планове на управляващите и е довела до предложението за постепенно повишаване на прага в рамките на три години. Законопроектът съдържа и допълнителни изисквания за определени сделки с недвижими имоти. Предвижда се лицата, които извършват облагаеми доставки на нови сгради и урегулирани поземлени имоти, да бъдат задължени да се регистрират по ДДС още преди осъществяването на първата доставка. Обсъждането в бюджетната комисия премина и през сериозни разногласия относно размера на прага. Четири законодателни предложения, внесени от „Демократична България“, не получиха необходимата подкрепа. Сред тях беше искането прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен до 85 000 евро. Подобно предложение направиха и от „Възраждане“, като партията настоя и за допълнителни данъчни облекчения. Предложените от „Възраждане“ мерки включваха намаляване на ДДС върху горивата до 9% и освобождаване от данъка на хранителните продукти, включени в малката потребителска кошница. Целта според вносителите е ограничаване на ценовия натиск върху домакинствата. По време на дебатите Асен Василев припомни, че в началото на 2025 година „Продължаваме промяната“ е въвела максимален праг за регистрация по ДДС от 85 000 евро. По думите му тогава Европейската комисия не е възразила срещу тази стойност. Василев подкрепи предвидените в настоящия законопроект мерки за подобряване на събираемостта на данъка и въвеждането на електронно фактуриране. От Министерството на финансите обаче защитиха позицията, че праг от 85 000 евро е прекалено висок за българските условия. Людмила Петкова посочи, че подобно равнище се прилага единствено в Италия и Франция. Тя уточни, че във Франция прагът от 85 000 евро се отнася само за облагаемите доставки на стоки, докато при услугите задължителната регистрация по ДДС се прилага при достигане на 37 000 евро. Несъгласие с по-бавния темп на увеличение изрази и Константин Проданов от „Прогресивна България“. Той заяви, че е разочарован от необходимостта първоначално предвидените 75 000 евро да бъдат намалени на 60 000 евро по препоръка на Европейската комисия. Проданов посочи, че бюджетната комисия ще се стреми към по-бързо повишаване на прага, доколкото това зависи от решенията ѝ. Представителят на „Прогресивна България“ коментира и предложенията за по-нисък ДДС върху горивата и основните хранителни продукти. Според него подобни мерки не трябва да се реализират чрез промени в данъчните закони, а по отношение на храните липсват достатъчно доказателства, че намаляването на ставката ще доведе до реално понижение на крайните цени за потребителите. По думите му управляващите предпочитат социалната подкрепа да достига пряко до хората, които най-силно се нуждаят от нея. Като пример той посочи т.нар. „инфлационен чек“, предназначен за уязвимите групи в страната. Одобрението на бюджетната комисия е стъпка от законодателната процедура, но предложените промени все още не са окончателно приети. За да влязат в сила новите прагове за ДДС и изискванията за електронно фактуриране, законопроектът трябва да премине през необходимите гласувания в Народното събрание. Навигация НАП запечата хотел в Боровец
